Шекспир - 66-и сонет, превод Т. Балова

Tired with all these, for restful death I cry,
As to behold desert a beggar born,
And needy nothing trimm'd in jollity,
And purest faith unhappily forsworn,
And gilded honour shamefully misplac'd,
And maiden virtue rudely strumpeted,
And right perfection wrongfully disgrac'd,
And strength by limping sway disabled,
And art made tongue-tied by authority,
And folly--doctor-like--controlling skill,
And simple truth miscall'd simplicity,
And captive good attending captain ill:
  Tir'd with all these, from these would I be gone,
  Save that, to die, I leave my love alone.

Смъртта блаженство би била за мен!

Достойнството да не виждам поругано,

Безумеца – от власт опиянен,

А правдата – най-злостно порицана.

 Нагиздена в позлата  - наглостта,

Честта моминска – жертва на разврата. Изкуство да наричат пошлостта,

Безочието  пък да е икона свята.

 Прекрасното – натикано в калта,

А силата - на немощ да слугува,

Творецът – със затъкната уста,

На злото в плен доброто да робува.

Избрал бих гроба, смъртно омерзен!

Но знам, ще страдаш ти, любов, без мен.