Легализация

Какво представлява официалният превод?

Това е превод на документ, извършен от лицензирана от Консулски отдел на МвНР агенция за преводи. Преводът се разпечатва на фирмената бланка на агенцията със заверка и подпис на оторизиран преводач и печат на агенцията, оформен според изискванията на Консулски отдел. За някои документи е необходима и легализация, в случай, че те ще бъдат използвани в чужбина.

Какво представлява легализацията?

Документите за чужбина носят две легализации: на самия документ (с поставяне на Апостил), и на превода (Заверка с печат на Консулски отдел на Външно министерство за това, че преводът е извършен от лицензиран преводач).

Апостил имат право да поставят само две министерства в България: Външно (за всички институции на изпълнителната и местната власт) и на Правосъдието (за всички институции на съдебната власт).

Какво представлява заверката на документите?

За да получи Апостил, документът трябва да носи печат, удостоверяващ верността на подписите и печатите върху него. Без този печат Апостил не се поставя. На гърба на документи, издадени от общината, се поставя правоъгълен печат с надпис: „Община... удостоверява верността на подписа и печата върху документа”. Печат със съдържание: „... (Министерство на..., Национален осигурителен институт, Агенция по вписванията и др.) удостоверява верността на подписа и печата върху документа”, е задължителен, ако съответният документ трябва да бъде легализиран. Документи, подлежащи на легализация, издадени от съда, трябва да са оригинал (не копия!) с два подписа: на съдия и на секретар. Декларации, пълномощни и др., заверени от нотариус, се легализират първо от Министерство на правосъдието (за документа), а след това от Консулски отдел – за превода. В Министерство на правосъдието документът престоява два работни дни.

Документи за образование: дипломи, академични справки, сертификати и др., издадени под шапката на Министерство на образованието, се внасят за получаване на печат за верността на подписите и печатите лично или чрез нотариално заверено пълномощно, издадено на трето лице. Възможно е да се внесат от родител, ако той носи със себе си акта за раждане на лицето, на чието име е издаден документът. В Министерство на образованието документът престоява пет работни дни.

Медицинските удостоверения, подлежащи на легализация, задължително трябва да носят изходящ номер. В Министерство на здравеопазването документът престоява един работен ден.

За колко време се извършва една легализация?

При наличие на всички необходими заверки, експресната легализация се извършва един работен ден, бързата - за 24 часа или "от днес за утре", а бавната – от днес за след четири работни дни. Цената на държавните таксови марки, поставяни от Консулски отдел, е съответно: 15 лв – за легализация на документа и 15 лв за легализация на превода при бавна поръчка, 22,50/22,50 – за бърза и 30/30 – за експресна.

Какво представлява легализацията на документ, издаден в чужбина?

Документът, издаден в чужбина, трябва да е легализиран (да носи Апостил) от страната, където е издаден. Тогава у нас Консулски отдел легализира само превода.

Какво представлява Апостилът ?

Удостоверението има квадратна форма със страна най-малко 9 см.

Образец на Аpostille.

APOSTILLE

(Convention de la Haye du 5 octobre 1961)

1. Държава:.....................................

Този публичен акт

2. е подписан от ............................................................................

3. в качеството му на .....................................................................

4. и е поставен печат/марка ...........................................................

Заверен 5. в ......... 6. На......

7. от.......

8. Под № 9. Печат/марка

10. Подпис:

За колко време се извършва един превод?

Обикновената поръчка, при обем до 10 страници, се извършва в рамките на три работни дни. Бързата поръчка - за 24 часа и експресната, в зависимост от обема и сложността на текста, се извършва в рамките на 1 до 8 часа.

Как се изчисляват цените на преводите? Преводаческите агенции изчисляват страница превод по Българсия Държавен Стандарт, според който тя се равнява на 1800 знака с интервалите между думите от преведения вече текст.

Списък на държавите, с които се прилага режим на освобождаване на документи за легализация, предвиден в двустранни договори за правна помощ между тези държави и Република България

АВСТРИЯ Обн. ДВ, бр.79 от 10.10.1969 г., в сила от 22.08.1969 г. Член 25 1. Издадените от съдилищата или от държавните учреждения на една от Договарящите се страни в рамките на тяхната компетентност документи, които са снабдени със служебен подпис и служебен печат, имат доказателствена сила на официални документи и пред съдилищата и учрежденията на другата Договаряща се страна. Това се отнася и за други местни документи, които съгласно с правните норми на Договарящата се страна, в която са издадени, имат доказателствена сила на официални документи. 2. Със същата доказателствена сила се ползва и заверката на подписа върху частен документ, положена от съд, учреждение или нотариус на една от Договарящите се страни.

АЗЕРБАЙДЖАН Обн. ДВ, бр.78 от 08.07.1997 г., в сила от 26.09.1997 г. Член 21 Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато се предявяват на територията на другата страна. По смисъла на договора за официални се считат документите, издадени от компетентните органи на двете страни.

АЛЖИР Обн. ДВ, бр.27 от 05.04.1985 г., в сила от 01.04.1985 г. Член 20 Използване на документи 1. Документите, издадени или заверени в рамките на компетентността на орган или на служител на една от двете договарящи страни, не се нуждаят от легализация за използването им от съд или други органи на другата договаряща страна, но при условие, че са подписани и подпечатани с официален печат. 2. Разпоредбите по ал.1 се отнасят и до подписите на документи, заверени от съд или друг компетентен орган.

АРМЕНИЯ Обн. ДВ, бр.81 от 15.07.1998 г., в сила от 07.12.1997 г. Член 22 Освобождаване от легализация Официалните документи, съставени на територията на една от договарящите страни , се освобождават от легализация или други аналогични формалности при представянето им на територията на другата страна. По смисъла на този договор за официални се считат: документите, издадени от съда, прокуратурата и съдия-изпълнителите; документите, издадени от административните органи; нотариалните документи; официалните удостоверения като отметки в регистрите, заверка на дати и заверка на подписите на частни документи.

ВИЕТНАМ Обн. ДВ, бр.69 от 04.09.1987 г., в сила от 05.07.1987 г. Член 12 Валидност на документите /1/ Документи, съставени или заверени от компетентните органи на територията на едната от договарящите страни или представени с официално заверен превод според установената форма, са валидни на територията на другата договаряща страна без легализация. Това важи и за документи на граждани, чийто подписи са заверени съгласно действуващите разпоредби в съответната договаряща страна. /2/ Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.

ГРУЗИЯ Обн. ДВ, бр.3 от 10.01.1997 г., в сила от 06.06.1996 г. Член 24 1.Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато се предявят на територията на другата страна. 2. По смисъла на този договор за официални се считат: а/ документи издадени от съда, прокуратурата и съдия-изпълнителите; б/ документи, издадени от административни органи; в/ нотариални документи; г/ официални удостоверения, като отметки в регистрите, заверени на дати и подписи на частни документи. 3. Документи, които на територията на една от договарящите страни се разглеждат като официални документи придобиват на територията на другата договаряща страна доказателствена сила на официални документи.

ГЪРЦИЯ Обн. ДВ, бр.49 от 24.06.1980 г., в сила от 26.04.1980 г. Член 8 Документи 1. Документите, издадени на територията на една от договарящите страни или легализирани от нейни органи в рамките на тяхната компетентност, които са съобразени с установената форма и са подпечатани, се приемат на територията на другата страна без легализация. 2. От легализация се освобождават и частни документи, легализирани от съд или друг компетентен орган на едната от договарящите страни, когато трябва да бъдат представени пред съдилищата или други органи на другата страна.

ИСПАНИЯ Обн. ДВ, бр.10 от 31.01.1995 г. ,в сила за Р България от 01.07.1994 г. Член 23 Официалните документи, съставени на територията на една от договарящите страни, се освобождават от легализация или други аналогични формалности, когато трябва да се предоставят на територията на другата страна. Считат се за официални документи по смисъла на този договор: документи, издадени от съд, прокуратура и съдия-изпълнител; документи, издадени от административни органи; нотариални документи; официалните удостоверения, като отбелязвания в регистри, заверка на дати и заверка на подписи върху частни документи.

 ЙЕМЕН Обн. ДВ, бр.11 от 07.02.1989 г., в сила от 22.01.1989 г. Член 18 Признаване на документи 1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от нейните компетентни органи в съответствие с установената форма и върху които е положен подпис и печат, се признават на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съгласно законодателството на съответната договаряща страна. 2. Разпоредбите на ал.1 се отнасят и до преписите на документи, заверени от съответния компетентен орган на договарящата страна. 3. Документи, издадени в кръга на компетентността на органите на една от договарящите страни, които се считат за официални документи , имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.

КИПЪР Обн. ДВ, бр.4 от 15.01.1985 г. , в сила от 11.01.1985 г. Член 14 Валидност на документите 1. Документи, издадени и удостоверени в надлежната форма, скрепени с официалния печат на компетентния държавен орган или длъжностното лице на една от договарящите страни, не се нуждаят от легализация на територията на другата договаряща страна. Същото се отнася до подписи върху частни документи, заверени от длъжностни лица на една от договарящите страни. 2. Документи, считани за официални на територията на една от договарящите страни, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.

КНДР Обн. ДВ, бр.15 от 20.02.1990 г. , в сила от 15.02.1990 г. Член 8 Съставяне и заверка на документи 1. Документи, които са съставени или заверени на територията на една от договарящите страни от компетентните органи в установения ред и форма, а така също и официално заверените копия и превод се признават на територията на другата договаряща страна без легализация, ако са подписани и подпечатани от компетентния орган. Това се отнася и за документите, съставени от гражданин, чийто подпис е заверен съгласно действуващите разпоредби на територията на една от договарящите страни. 2. Официални документи, съставени на територията на една от договарящите страни се ползват на територията на другата договаряща страна с доказателствена сила на официални документи.

КУБА Обн. ДВ, бр. 85 от 31.10.1980 г. , в сила от 25.07.1980 г. Член 12 Валидност на документите Документи, които са съставени или заверени от компетентните органи на територията на едната от договарящите страни или са представени с официално заверен превод според установената форма са валидни на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, чийто подписи са заверени съгласно действуващите разпоредби в съответната договаряща страна.

КУВЕЙТ Обн. ДВ, бр. 59 от 01.08.1989 г. , в сила от 06.07.1989 г. Член 6 Документ, който на територията на една от договарящите страни е издаден или заверен от неин компетентен орган в съответствие с нейните закони, се признава на територията на другата договаряща страна без друга заверка. Същото се отнася и до подписи, поставени върху частен документ, ако е заверен съгласно законодателството на съответната договаряща страна. 2. Разпоредбите на ал.1 се отнасят и до препис на документ, заверен от съответния компетентен орган на договарящата страна. 3. Документ, издаден в кръга на компетентността на органите на едната от договарящите страни, който се счита за официален документ, се счита за официален и на територията на другата договаряща страна.

ЛИБИЯ Обн. ДВ, бр. 65 от 20.08.1985 г. , в сила от 05.08.1985 г. Член 19 1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от нейните компетентни органи в съответствие с установената форма, се признават на територията на другата договаряща страна без друга заверка. Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частни документи, ако те са заверени съгласно законодателството на съответната договаряща страна. 2. Разпоредбите на ал.1 се отнасят и до преписите на документите, заверени от съответния компетентен орган на договарящата страна. 3. Документи, издадени в кръга на компетентността на органите на едната от договарящите срани, които се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.

МАКЕДОНИЯ

МОНГОЛИЯ Обн. ДВ, бр.88 от 14.11.11969 г. , в сила от 10.04.1969 г. Член 11 Валидност на документи 1. Документи, които на територията на една от Договарящите страни са били съставени или заверени от органите в пределите на компетентността им съгласно установената форма и върху които е положен печат, се приемат на територията на другата Договаряща страна без всякаква заверка.Същото се отнася и до подписите, които са поставени върху частните документи, ако те са заверени съгласно реда на съответната Договаряща страна. 2. Документи, които на територията на една от Договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствената сила на официални документи и на територията на другата Договаряща страна.

ПОЛША Обн. ДВ, бр.37 от 10.05.1963 г., в сила от 20.04.1963 г. Член 88 1.Документи, които на територията на една от Договарящите страни са били изготвени или заверени от съд или други органи в рамките на тяхната компетентност и съгласно установената форма и са подпечатани, не се нуждаят от друга заверка, за да се използват на територията на другата Договаряща страна. 2. Документи, които на територията на една от Договарящите страни се считат като официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата Договаряща страна. Член 89 Преписи и извлечения от документи, които ще бъдат използвани върху територията на другата Договаряща страна, трябва да бъдат заверени от същия орган, който е изготвил или издал документа, или от нотариалния орган или органа, който пази документа.

РУМЪНИЯ Обн. Изв., бр.18 от 01.03.1960 г., в сила от 04.07.1959 г. Член 13 Признаване на документи 1. Документи, които са издадени или заверени на територията на една от Договарящите страни от държавен орган или от официално лице в границите на тяхната компетентност, в установената от закона форма и са снабдени с печат, се признават на територията на другата Договаряща страна без друга заверка. Това се отнася и за подписите, които се заверяват съгласно законните разпоредби на една от Договарящите страни. 2. Документи, които на територията на едната Договаряща страна се считат за официални, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата Договаряща страна.

РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ / и за държавите от бившето ОНД ? с изключение на Литва, Латвия и Естония/ Обн. ДВ, бр.12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1975 г. Член 12 Валидност на документи 1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действащи в съответната договаряща страна. 2. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.